![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Venn1011.svg/langbg-640px-Venn1011.svg.png&w=640&q=50)
Импликация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Импликация (също „кондиционал“ или „субюнкция“) или по-точно материална импликация се нарича в логиката както едно сложно изречение, възникнало от свързването на две изречения чрез съюзната връзка „ако – то“ (при което въведеното с „ако“ условно подизречение се нарича „антецедент“, а следващото частицата „то“ подизречение – „консеквент“), така и самата съюзна връзка „ако – то“, разбирана в смисъла на логическа частица или логически оператор, който създава следната истинностно-функционална зависимост: едно импликативно изречение е неистинно (има стойност по истинност Н), когато антецедентът е истинен, а консеквентът – неистинен, и истинно (има стойност по истинност И) във всички останали случаи.[1] За да се различават ипликацията в смисъла на специфичен вид сложно изречение и импликацията в смисъла на логически оператор, някои автори, които използват думата „субюнкция“, запазват тази дума само за сложното изречение и наричат оператора „субюнктор“.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Venn1011.svg/320px-Venn1011.svg.png)
![A → B](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Venn1011.svg/40px-Venn1011.svg.png)
![¬A](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/eb/Venn1010.svg/40px-Venn1010.svg.png)
![B](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Venn0011.svg/40px-Venn0011.svg.png)
Символният израз на субюнктора е знакът . В по-старите книги по логика се използва и Пеано-Ръселовият символ
.[2]