Марс
четвъртата планета от Слънчевата система / From Wikipedia, the free encyclopedia
Марс е четвъртата планета от Слънчевата система. Тя носи името на римския бог на войната, чийто щит и копие образуват символа на планетата (♂). Заради особения ѝ цвят е наричана още „Червената планета“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Марс.
Марс | |
Съставна снимка на Марс | |
Орбитални параметри (Епоха J2000) | |
---|---|
Голяма полуос (a) | 227 936 637 km 1,52366231 АЕ |
Орбитална обиколка | 1,429 Tm 9,553 АЕ |
Ексцентрицитет (e) | 0,09341233 |
Перихелий | 206 644 545 km 1,38133346 АЕ |
Афелий | 249 228 730 km 1,66599116 АЕ |
Звездна година | 1,881 години |
Орбитален период (P) | 686,9601 дни (1,8808 години) |
Синодичен период | 779,96 дни (2,135 години) |
Средна орбитална скорост | 24,077 km/s |
Макс. орбитална скорост | 26,499 km/s |
Мин. орбитална скорост | 21,972 km/s |
Инклинация (i) | 1,85061° (5,65° към слънчевия екватор) |
Дължина на възходящия възел | 49,57854° |
Параметър на перихелия (ω) | 286,46230° |
Брой естествени спътници | 2 – Фобос и Деймос |
Физически характеристики | |
Екваториален диаметър | 6804,9 km (0,533 земни екваториални диаметъра) |
Полярен диаметър | 6754,8 km (0,531 земни полярни диаметъра) |
Сплеснатост | 0.007 36 |
Площ | 1,448×108 km² (0,284 земни площи) |
Обем | 1,638×1011 km³ (0,151 земни обема) |
Маса (m) | 6,4185×1023 kg (0,107 земни маси) |
Средна плътност | 3,934 g/cm³ |
Екваториална гравитация | 3,69 m/s² (0.376G) |
Втора космическа скорост | 5,027 km/s |
Период на въртене | 1,025957 дни (24,622962 часа) |
Скорост на въртене | 868,22 km/h (на екватора) |
Наклон на оста | 25,19° |
Ректасцензия на северния полюс (α) | 317,68143° (21 часа 10 мин 44 сек) |
Деклинация на северния полюс (δ) | 52,88650° |
Албедо | 0,15 |
Видима величина | −2,8 |
Повърхностна температура (T) | мин.: 133 K (-140 °C) средна: 210 K (-63 °C) макс.: 293 K (20 °C) |
Атмосферни характеристики | |
Атмосферно налягане | 0,7 – 0,9 kPa |
Въглероден диоксид | 95,32% |
Азот | 2,7% |
Аргон | 1,6% |
Кислород | 0,13% |
Въглероден оксид | 0,07% |
водна пара | 0,03% |
Азотен оксид | 0,01% |
Неон | 2,5 мил−1 |
Криптон | 300 млрд.−1 |
Ксенон | 80 млрд.−1 |
Озон | 30 млрд.−1 |
Метан | 10,5 млрд.−1 |
Символ | |
Марс в Общомедия |
Марс има два естествени спътника: Фобос и Деймос (в превод от гръцки: „страх“ и „ужас“). Те са малки и имат неправилна форма. Вероятно са бивши астероиди, уловени от гравитационното поле на планетата и останали в орбита около нея.
Марс е планета от земен тип с разредена атмосфера. Повърхността му напомня едновременно за ударните кратери на Луната и за вулканите, пустините, долините и полярните шапки на Земята. На Марс се намира най-високият планински връх в Слънчевата система – Олимп. Периодът на завъртане и смяната на годишните времена на Марс много наподобяват земните.
След първото прелитане край планетата, направено от „Маринър 4“ през 1965 г., възниква предположението, че на повърхността на Марс има вода, а през септември 2015 НАСА обявява, че разполага с доказателства за това. От всички планети от земен тип Марс е най-вероятното място, където може да се открие вода или дори живот.
Около планетата обикалят три космически апарата: „Марс Одисей“, „Марс експрес“ и „Марс риконисънс орбитър“. Това е повече от всяка друга планета в Слънчевата система с изключение на Земята. Повърхността на планетата приютява два марсохода от програмата „Марс експлорейшън ровър“ – „Спирит“ и „Опъртюнити“, както и по-новия апарат „Кюриосити“. Данните, събрани от тези и предишни апарати, говорят, че планетата някога е била покрита с вода. Наблюденията показват, че повърхността е прорязана от малки потоци, подобни на гейзери.[1] Наблюдения, направени с апарата на НАСА „Марс глобъл сървейър“, дават доказателства, че южната полярна шапка намалява.[2]