Матео I Висконти
господар на Милано от 12 - 13 век / From Wikipedia, the free encyclopedia
Матео I Висконти, наречен Матео Велики (на италиански: Matteo I Visconti, Matteo Magno; * 15 август 1250, Инворио; † 24 юни 1322, Крешенцаго, Милано) от фамилията Висконти, е капитан на народа и фактически сеньор на Милано (1287−1302); Граф на Милано 1311 – 1322 г.; имперски викарий за Ломбардия 1297 – 1317 г.
Quick Facts Роден, Починал ...
Матео I Висконти Matteo Visconti "Il Grande" | |
сеньор на Милано | |
Матео I Висконти (ок. 1858) | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | католицизъм |
Управление | |
Период | 1287 − 1302 |
Други титли | Граф на Милано (1311 – 1322) |
Герб | |
Семейство | |
Род | Висконти |
Деца | Галеацо I Висконти Джовани Висконти Лукино Висконти Стефано Висконти Катерина Висконти |
Матео I Висконти в Общомедия |
Close
Матео е човек на оръжието и верен служител на прачичо си Отоне в битките му и при вземането на властта над Милано. През 1287 г. Отоне го обявява за Капитан на народа на мощната ломбардска комуна. Оттогава до смъртта си Матео върви по стъпките на Отоне - господар и архиепископ на Милано и в това си качество той подчинява на Отоне цяла Ломбардия, част от Пиемонт и Емилия, включително Болоня и Генуа.