Меланхолия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Меланхолия (на гръцки: μελανχολια) е вид човешко настроение, неточно определен вид депресия. Характеризира се с ниски нива на ентусиазъм и желание за активност. В миналото, още от V – IV век пр. Хр. в писания на Хипократ е описвано като болестно състояние, за което са характерни „липса на апетит, униние, безсъние, раздразнителност, безпокойство“. Твърдяло се е и че „скръб и страх, когато траят продължително време, причиняват меланхолия“. В днешно време се смята, че меланхолията е същият феномен, който сега се нарича клинична депресия.
- Тази статия е за психологическото понятие. За филма вижте Меланхолия (филм).
Според старата Хипократова теория за четирите темперамента меланхолията произлиза от нарушаване на равновесието в човешката душа, причинено от преобладаването на вещество, произведено от жлъчката, което чрез кръвта се разпространява в организма.
След откритието на кръвообръщението от Уилям Харви през 1628 тази теория губи значението си.