From Wikipedia, the free encyclopedia
Дребна шарка, морбили или известна с народното име брусница,[1] е общо инфекциозно заболяване.
Характеризира се с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Дребната шарка е детска инфекция, причинена от РНК-вирус от род Morbillivirus, Measles virus. Въпреки че не е зооноза, доказано е, че поради тесния контакт между хора и селскостопански животни вирусът е еволюирал от този, причиняващ чумата по говедата[2]. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път. През втората половина на XX век е въведена ваксинация против дребна шарка, която рязко снижава високата смъртност сред децата в световен мащаб. Морбили е едно от заболяванията, които според СЗО поетапно трябва да бъдат изкоренени в Америка, Европа, Близкия изток и в световен мащаб до към 2020 г.
Заболяването се причинява от вируса на морбили, който е много неустойчив и бързо загива в околната среда. При стайна температура се инактивира до 30 минути, а светлината и ултравиолетовите лъчи го инактивират още по-бързо. При много ниски температури и лиофилизиране вирусът може да издържи от няколко месеца до години.
Поради тесния контакт между хора и одомашнени животни вероятно вирусът е еволюирал от този, причиняващ чумата по говедата. Окончателното му обособяване става сравнително скоро – XI–XII век[2].
Дребната шарка е антропоноза. Най-често боледуват деца на възраст от 2 до 10 години. Кърмачета до 3 – 6 месеца не боледуват, защото получават антитела от майката посредством кърмата, при положение че тя е прекарала заболяването. Деца от 6 до 9-месечна възраст боледуват рядко[3].
Източник на инфекцията е болният човек. Той е заразен 1 – 2 дни преди първите прояви на болестта до около 7 дни след това (или 4 дни след появата на обрива). Вирусът се съдържа в лигавицата на дихателните пътища и конюнктивалния секрет. Заразяването става по въздушно-капков път – вирусът се отделя при говор, издишване, кихане, кашляне и плач. Възприемчивостта е много голяма. Обикновено заразяването става при много близък контакт със заразения в закрити помещения, градски транспорт, училища. Възможно е и проникване на вируса през конюнктивата.
Контагиозният индекс достига 95 – 100% при неимунизираните лица. Заразоносителство при морбили не съществува. Най-често заболяването възниква в края на зимата и през пролетта. След преболедуване се изгражда траен пожизнен имунитет. Повторни заболявания се наблюдават рядко.
Епидемии от морбили се наблюдават периодично през 2 – 3 години в различни части на света, където не съществуват ефективни програми за ваксинация срещу морбили. Малки и локализирани взривове от болестта се регистрират и в годините между епидемиите. Епидемични взривове избухват все още и в страни от Европа и САЩ, където се изпълняват добри имунизационни програми. Тези взривове се регистрират обикновено сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора.
Вирусът прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивата. Първичната му репликация става в епителните клетки на лигавицата, сливиците, регионарните лимфни възли и ендотелните клетки на съдовете. Попадайки в кръвта предизвиква първична виремия. Посредством кръвния ток вирусът прониква в ретикулоендотелната система, поразява лимфните възли и от там белите кръвни клетки. След около 3 дни инкубационен период, през който вирусите се намножават в лимфните възли отново навлизат в кръвния ток и предизвикват вторична виремия. Този етап е свързан с клиничната проява на заболяването. Вирусът поразява значително имунната система и така става причина за развитието на други вторични заболявания, които поразяват дихателната система.
За появата на вторични инфекции при морбили причина е и силното отрицателно влияние върху обмяната на витамините и особено на витамин А и С. При хипо- и авитаминозни състояния възникват некробиотични изменения в епитела на горните дихателни пътища. По този начин се отваря врата за генерализирана инвазия на патогенните микроорганизми.
Инкубационният период е от 9 до 11 дни, рядко е 17 – 21. В протичането на болестта се наблюдават три периода:
Според тежестта на протичането на клиничните форми на болестта те биват: леки, средно тежки и тежки.
Според хронологията на проявата на усложненията на морбили те биват ранни (в катаралния и обривния период) и късни като проява на наслоени бактериални инфекции.
Най-често болестта се усложнява от появата на ларингити, ларинготрахеити и бронхити, пневмонии, усложнения от страна на ЦНС, сърдечно-съдова система, стоматити, отити, колити.
Клиничното поставяне на диагноза при брусница е без затруднения. Характерни за нея са неподдаващата се на лечение кашлица, характерния обрив по кожата и лигавицата на устната кухина. Не по-малко значение имат и епидемиологичните данни за развитието на заболяването сред дадена популация.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.