Бируни

Абу́ Рейха́н Мохаме́д ибн Ахме́д ал-Бируни́ (на персийски: ابوریحان بیرونی; на арабски: أبو الريحان البيروني) (973 – 1048) г. е средновековен персиийски^{[1][2][3][4][5][6][7][8][9][10][11][12]} учен-енциклопедист и мислител, автор на многобройни основополагащи трудове по история, география, филология, астрономия, математика, механика, геодезия, минералогия и др.^[13] Бируни владеел почти всички науки на своето време.

Ал-Бируни ابوریحان محمد بن احمد البیرونی
Роден	4 септември 973 г. Кят, Хорезъм
Починал	9 декември 1048 г. (75 г.) Газни, Газнавидска държава
Религия	ислям
Работил	учен-енциклопедист, писател
Научна дейност
Област	физика, математика, астрономия, естествени науки, хронология, лингвистика, индология, науки за Земята, география, философия, картография, антропология, астрология, химия, медицина, минералогия, психология, богословие, фармакология, история на религиите
Повлиян	Аристотел, Птолемей, Брахмагупта, Арябхата, Абу Ханифа ад-Динавари, Абу Бакр Мухамад ибн Зекария ал-Рази, Ас-Сиджизи, Авицена, Ибн Ирак, Ал-Батани
Повлиял	Ас-Сиджизи, Авицена, Омар Хаям, Абдурахман ал-Хазини, Закария ал-Казвини
Ал-Бируни в Общомедия

Ал-Бируни се счита за един от най-великите учени през средновековната ислямска епоха. Той е изкусен физик, математик, астроном, историк, хронолог и лингвист.^[11] Изучава почти всички области на науката и е възнаграждаван за усилната си работа. Влиятелни членове на властта и обществото търсят Ал-Бируни за провеждане на изследвания. Той живее по време на Ислямския златен век, при който научната мисъл върви ръка за ръка с мисленето и методологията на ислямската религия. Освен този вид влияние, Ал-Бируни е повлиян и от други страни, например Древна Гърция, от която черпи вдъхновение при изучаването на философия.^[14] Говори хорезъмски, персийски, арабски и санскрит и има познания по старогръцки, иврит и сирийски.

Биография

Роден е през 973 г. в град Кат (сега Бируни) на р. Амударя, по онова време столица на Хорезъм.^[11]

След 1017 прекарва голяма част от живота си в Газни, тогава столица на Газневидската държава (днес Афганистан). По това време това време той възприема хазарския и прабългарския език на Волжска България, докато те са все още живи езици, като прави наблюдения, че езикът на прабългарите и сабирите e смесица между тюркски и хазарски.^[15]

През 1017 г. пътува из Южна Азия и пише труд върху индийската култура, след като изследва индуистките обичаи в Индия.^[16] Често е наричан „основател на индологията“. Той е безпристрастен писател за обичаите и вероизповеданията на различни народи и е наричан ал-Устад („Господарят“) за забележителното му описание на Индия от началото на 11 век.^[11]

Източници

1. Bosworth, C. E. (1968), „The Political and Dynastic History of the Iranian World (A.D. 1000 – 1217)“, J.A. Boyle (ed.), Cambridge History of Iran, vol. 5: The Saljuq and Mongol Periods, Cambridge University Press: 1 – 202. [45]. стр. 7:

   „Иранският учен ал-Бируни твърди, че ерата Хорезъм, когато районът е населен и започва да развива земеделие, започва през XIII век пр.н.е.“

2. „Иранският принос към ислямската математика е огромен... Трябва да споменем ал-Бируни от Хорезъм тъй като той е учен от световно ниво“ (R.N. Frye, „The Golden age of Persia“, 2000, Phoenix Press. pg 162)
3. M. A. Saleem Khan, «Al-Biruni’s discovery of India: an interpretative study», iAcademicBooks, 2001. pg 11:

   „It is generally accepted that he was Persian by origin, and spoke the Khwarizmian dialect“

4. H. U. Rahman. A Chronology of Islamic History: 570 – 1000 CE // Mansell Publishing, 1995. Посетен на 16 юли 2017. (на английски)
   

   „A Persian by birth, Biruni produced his writings in Arabic, though he knew, besides Persian, no less than four other languages“

5. Al-Bīrūnī (2007). Енциклопедия Британика. Посетен на 22 април 2007;
6. David C. Lindberg, Science in the Middle Ages, University of Chicago Press, p. 18:
   

   „A Persian by birth, a rationalist in disposition, this contemporary of Avicenna and Alhazen not only studied history, philosophy, and geography in depth, but wrote one of the most comprehensive Muslim astronomical treatises, the Qanun Al-Masu'di.“

7. L. Massignon, „Al-Biruni et la valuer internationale de la science arabe“ in Al-Biruni Commemoration Volume, (Calcutta, 1951). pp. 217 – 219.

   “

   In a celebrated preface to the book of Drugs, Biruni says, „And if it is true that in all nations one likes to adorn oneself by using the language to which one has remained loyal, having become accustomed to using it with friends and companions according to need, I must judge for myself that in my native Khwarezmian language, science has as much as chance of becoming perpetuated as a camel has of facing Kaaba.“

   ”

8. Gotthard Strohmaier, „Biruni“ in Josef W. Meri, Jere L. Bacharach, Medieval Islamic Civilization: A-K, index: Vol. 1 of Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Taylor & Francis, 2006. excerpt from page 112: „Although his native Khwarezmian was also an Iranian language, he rejected the emerging neo-Persian literature of his time (Firdawsi), preferring Arabic instead as the only adequate medium of science.“
9. D. N. MacKenzie, Encyclopaedia Iranica, „CHORASMIA iii. The Chorasmian Language“. Excerpt: „Chorasmian, the original Iranian language of Chorasmia, is attested at two stages of its development..The earliest examples have been left by the great scholar Abū Rayḥān Bīrūnī.“
10. A.L.Samian, „Al-Biruni“ in Helaine Selin (ed.), "Encyclopaedia of the history of science, technology, and medicine in non-western cultures «, Springer, 1997. excerpt from page 157: „his native language was the Khwarizmian dialect“
11. D.J. Boilot, „Al-Biruni (Beruni), Abu’l Rayhan Muhammad b. Ahmad“, in Encyclopaedia of Islam (Leiden), New Ed., vol.1:1236 – 1238. Excerpt 1: He was born of an Iranian family in 362/973 (according to al-Ghadanfar, on 3 Dhu’l-Hididja/ 4 September – see Eduard Sachau, Chronology, xivxvi), in the suburb (birun) of Kath, capital of Khwarizm». Excerpt 2:"was one of the greatest scholars of mediaeval Islam, and certainly the most original and profound. He was equally well versed in the mathematical, astronomic, physical and natural sciences and also distinguished himself as a geographer and historian, chronologist and linguist and as an impartial observer of customs and creeds. He is known as al-Ustdadh, „the Master“
12. J.L. Berggren, Jonathan Borwein, Peter Borwein. Pi: A Source Book // Springer, 2014. Посетен на 16 юли 2017. (на английски)

    “

    The Persian polymath, al-Birüni, a younger contemporary of Abu'l-Wafa', calculated the perimeters of inscribed and ..."

    ”

13. Saliba, George. Al-Bīrūnī // Енциклопедия Британика. 31 август 2018. Посетен на 17 февруари 2019. (на английски)
14. Healey, Christina. Al-Biruni. 2006.
15. Golden, Peter Benjamin. An introduction to the History of the Turkic peoples: ethnogenesis and state formation in medieval and early modern Eurasia and the Middle East. Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 1992. ISBN 9783447032742. p. 235. Посетен на 2022-07-01. (на английски)
16. Verdon, Noémie. Conceptualisation of al-Hind by Arabic and Persian writers // Negotiating Cultural Identity: Landscapes in Early Medieval South Asian History. Routledge, 2015. ISBN 978-1-317-34130-7. с. 52.

Външни препратки

• Bosworth, C. Edmund. BĪRŪNĪ, ABŪ RAYḤĀN // Encyclopaedia Iranica. February 1, 2010. Посетен на 25 август 2022. (на английски)