Патриций
From Wikipedia, the free encyclopedia
Патриций (на латински: patricii, от pater – баща, т.е. „потомци на бащите“) е представител на аристократичното съсловие в Древен Рим. Във Византия, патриций е титла, давана на висши длъжностни лица и провинциални управители. Титлата е използвана и от готи, франки, бургунди, лангобарди в ранните варварски кралства в Западна
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Патриций.