Полски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Полският език (самоназвание: język polski или polszczyzna) е западнославянски език, говорен най-вече от поляци в Полша. Принадлежи към лехитската подгрупа на западнославянските езици. Полският е официален език в Полша, но е използван по цял свят от полски малцинства в други държави. Един от официалните езици на Европейския съюз. Полският език използва латинската азбука, която съдържа 9 допълнителни букви (ą, ć, ę, ł, ń, ó, ś, ź, ż). Полският е тясно свързан с кашубския, силезийския, горнолужишкия, долнолужишкия, чешкия и словашкия език.
Полски език polski | |
/ˈpɔlskʲi/ | |
Страна | Полша, Германия и др. |
---|---|
Регион | Централна Европа Източна Европа |
Говорещи | 50 000 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Западнославянски Лехитски Полски | |
Официално положение | |
Официален в | Полша Европейски съюз |
Малцинствен в | Чехия, Унгария, Литва, Словакия, Украйна |
Регулатор | Полски езиков съвет |
Кодове | |
ISO 639-1 | pl |
ISO 639-2 | pol |
ISO 639-3 | pol |
Карта на разпространение на езика | |
Полски език в Общомедия |
Въпреки че австрийската, немската и руската администрации упражняват огромен натиск върху полската нация през XIX в. и началото на XX в. след Разделянията на Полша, което води до опити за потискане на полския език, богата литература се развива през вековете и езикът понастоящем има най-голям брой говорещи от западнославянската група. Той е вторият най-говорим славянски език след руския, следван от украинския език.[1]