Турцизация по българските земи
From Wikipedia, the free encyclopedia
Турцизацията е процес, проявен основно в периода от падането на България под османска власт до освобождението ѝ, при който част от българите са подложени на етническа и езикова асимилация от страна на османските турци. Турцизацията по нашите земи обикновено е резултат на предшестваща я културна асимилация – т. нар. ислямизация.
Тази статия е със спорна неутралност. |
Самото име на „турци“ се появява в българската книжнина през втората половина на 18 век, т.е. с началото на Възраждането, а придобива гражданственост едва през 19 век. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“. В самата Османска империя съществуват два термина за обозначаване на идентичност: простонароден човек (турчин) и династичен аристократ (османец). Самото название турчин дори през 19 век не е престижно и се отнася за тюркски говорещите номади и селяните в анадолските села. До признаването на български миллет през 19 век, българите имали съзнанието, че принадлежат към отделна езикова общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност както рум миллета, тоест те били изгубили националното си самосъзнание.[1] Самата миллетска система дава редица законови и практически привилегии на мюсюлманите, което стимулира християните да приемат исляма.
Голям принос има въведения от султан Мурад I през 1360 година „Кръвен данък“, при който деца биват насилствено взимани в „Еничарския корпус“, забравяйки за своя род. Робството било официално регламентирано със закони, а страната била покрита с робски пазари[2]. Влияние оказва също и помохамеданчването на населението. Този процес ясно бива описван в старите български песни на българския фолклор. След освобождението на България, и падането на комунизма, през 1990 година е създадена етническата партия ДПС, която прави опити да изгради сред българите мюсюлмани турско самосъзнание.[3]