Иконийски султанат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Иконийски султанат, Румелийски (Румски) султанат или съкратено Рум е средновековна ислямска държава на селджуците в Мала Азия, просъществувала между 1077 и 1307 г.
Quick Facts Континент, Столица ...
Иконийски султанат سلجوقیان روم | |
— султанат — | |
1077 – 1308 | |
Континент | |
---|---|
Столица | Никея, Коня, Сивас |
Официален език | персийски (в двора и литературата)[1][2] старо-анадолски турски[3] гръцки (за съдебни и административни цели)[4] |
Религия | сунитски ислям |
Форма на управление | де факто: независим султанат де юре: подчинен на халифата[5] |
Династия | Селджукиди |
Абасидски халиф | |
1031 – 1075 | Ал Каим |
1180 – 1225 | Ал Насър |
Султан | |
1077 – 1086 | Сюлейман ибн Кутулмъш (първи) |
1303 – 1308 | Месуд II (последен) |
История | Развито средновековие |
Битка при Манцикерт | 1071 |
Битка при Кьосе даг | 1243 |
Площ | |
400 km² | |
| |
Днес част от | Турция |
Иконийски султанат в Общомедия |
Close
След битката при Манцикерт, тюркските племена постепенно овладяват Мала Азия – дотогава византийска тема Анатоликон.
Първоначално столица на държавата е Никея, но след отвоюването на града от кръстоносците и възвръщането му на византийците, центърът на султаната се премества в Кония (Иконя), откъдето идва и наименованието Иконийски султанат. След 1243 г. изпада във васална зависимост от Илханата и в крайна сметка се разпада на малоазийски бейлици. Един от тях (най-северозападният) слага началото на османската династия и империя през 1299 г.