Специфична електропроводимост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Специфичната електропроводимост е физическо свойство на веществата. Това е проводимостта на проводник от даденото вещество със сечение 1 m2 и дължина 1 m. Означава се с гръцката буква σ (сигма). Измерва се в S/m (сименси на метър).
Когато се говори за „проводимост на вещество“, най-често се има предвид именно специфичната му електропроводимост.
Електропроводимост или специфична електропроводимост е мярка за способността на дадено вещество да провежда електрически ток. Когато електрическа потенциална разлика (електрическо напрежение) е подадено върху (по дължината на) даден проводник, то неговите подвижни заряди (токоносители) започват да се движат насочено, т.е. започва да тече електрически ток. Специфичната проводимост σ се определя като отношението на токовата плътност и интензитета (напрегнатостта) на електрическото поле :
- .
Съществуват вещества, при които електрическата проводимост е анизотропна, при което σ е 3×3 матрица (или тензор от ранг-2), която в общия случай е несиметрична.
Електропроводимостта е обратнопропорционална на специфичното съпротивление ρ: