Спрежение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен чрез словоизменение, тоест с помощта на различни окончания. На спрежението могат да окажат влияние граматическите категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категорията лице, се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми, като инфинитив, причастие и деепричастие. Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича спрежителна таблица или глаголна парадигма.
Ако глаголът е правилен, всичките му форми се получават от една основна форма (каквато е например инфинитивът в английския език). Когато даден глагол не може да се спрегне по този начин, за него се казва, че е неправилен.
Спрежение също така е и традиционното име на група (клас) от глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език. Например латинският език има четири спрежения.
Remove ads
Примери за спрежение
В индоевропейските езици глаголите обикновено се изменят спрямо няколко граматически категории и образуват сложни парадигми, въпреки че някои езици, например английският, са опростили значително спрежението си. По-долу е представено спрежението на глагола съм в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, на хинди, български, полски, английски, немски, шведски, френски, италиански, латински, португалски, испански, латвийски и персийски език.
Remove ads
Спреженията в българския език
В българския език има 3 спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив, от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на е, от второто – на и, а от третото – на а или я. За да запомнят по-лесно спреженията, на децата в началните училища им се казва да ги научат чрез думата „летища“ + я. Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения.
Remove ads
Вижте също
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads