Стара планина
планина в България и Сърбия / From Wikipedia, the free encyclopedia
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус[1], на старогръцки: Αίμος, на латински: Haemus, на славянски: Маторни гори, на турски: Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.[2] За пръв път името Стара планина се споменава в началото на 16 век от далматинеца Вранчич.[3]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Стара планина.
Стара планина | |
Изглед към Триглав | |
42.78421, 24.97626 | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Сърбия |
Част от | Балканиди |
Най-висок връх | Ботев |
Надм. височина | 2375,9 m |
Подробна карта | |
Стара планина в Общомедия |
Простира се на запад от река Тимок, северно от град Зайчар, до нос Емине на Черно море на изток. По-голямата ѝ част се намира на територията на България, разположена по дължината на страната, като условно я разделя на Северна и Южна България. Най-високата ѝ точка е връх Ботев (2375,9 m).
В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е сред най-големите центрове на ендемични и реликтни видове[4]. В нея са изградени 81 хижи. Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланински характер Стара планина често е предпочитана цел за туризъм и отдих.