Сричка
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сричка (от лат.: syllaba, гр.: συλλαβή) e част от думата, съчетание от последователни звукове в речта.
Обикновено сричките се разглеждат като фонологични градивни елементи на думите, като всяка дума се състои от една или повече срички. Например думата „вода“ е съставена от две срички – „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата прозодия, поетичната му метрика и разположението на ударенията.
Сричките се състоят от сричково ядро и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са съгласни, сричковото ядро най-често е гласен звук, макар че в някои езици то може да бъде и сричкообразуващ съгласен звук. Например в книжовния сръбски език, както и в някои диалекти на българския език съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.