Статутно право
From Wikipedia, the free encyclopedia
Статутно право (на английски: Statutory law или Statute law, от статут) е писаното право (за разлика от т.нар. устен закон и обичайното право).
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Конституира законодателната власт и органите ѝ, приемащи законите (за разлика от административното право, провъзгласявано от изпълнителната власт или общото право при съдилищата).
В системата на статутното право или писаните закони има йерархия на правните актове:
- актовете на законодателната власт и органите ѝ имат по-голяма правна сила от актовете на органите на изпълнителната власт;
- актовете на държавни органи имат по-голяма правна сила от актовете на местните власти и органите ѝ.
Статутното право се допълва от общото право. Статутното право се формира през 13 век. Един от първите актове на парламента на Англия е приемането на Мертонския статут. Първият изборен парламент на Англия е свикан в 1265 г. от Симон де Монфор.
Статутите могат да произлизат от национални, държавни законодателни власти или регионалните общини. Статутите на по-висшестоящите юрисдикции са подчинени и второстепенни на закона от по-висок ранг.