Суета
From Wikipedia, the free encyclopedia
Суетата (на гръцки: κενοδοξία); (на латински: vanitas) се определя като прекомерна вяра в собствените възможности или привлекателността спрямо други хора. Означава се и като тщеславие, нарцисизъм, болезнена гордост търсеща на всяка цена похвалата или най-точно ласкателството и се отнася до характеристиките високомерна надменност, арогантност, външен блясък, целящ да създаде непременно у околните почит и слава, а също и звездомания.
До преди 14 век понятието за суета не е имало такива съвременни нарцистични оттенъци, а просто е означавало безсмислието за всичко земно в контекста на Еклисиаста; т.е. преходност, смъртност, празнота (без смисъл в живота). Често се е свързвало и със забраната на първата от Десетте Божи заповеди – идолопоклонничеството.
Във философски план, суетата се отнася в по-широк смисъл до егоизма и гордостта. Фридрих Ницше пише в своето есе „Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето“, че „суета е страх да изглеждаш оригинален. Поради това е липса на гордост, но не непременно липса на оригиналност.“
Според християнската вяра, суетата се смята за пример за гордост, т.е. един от седемте смъртни гряха. Този списък се е развил на основата на предходен съдържащ осем грехове, които включват тщеславието като грях независимо от гордостта.
В православната църква, суетата е една от осемте грешни и дяволски страсти, борбата срещу която е една от основните задачи на всеки православен християнин.