Съпротива (политика)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Съпротива се нарича отказът за подчинение или активните опозиционни действия срещу власт (началство) или правителството.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Съпротива.
При това е от второстепенно значение, дали властимащия, срещу когото се упражнява съпротива, упражнява господството легално, легитимно или нелегално. Оценки като „справедлива съпротива“, целите и средствата на съпротивата, моралните и правните потребности се предпоставят от гледната точка на говорещия: зависи от кого, на кое място и по кое време се извършва оценката. Съпротивляващият се ще оценява съпротивата винаги различно от този, срещу когото съпротивата е насочена. Последният по правило обаче е властимащият, който същевременно притежава силата за определяне на правото и закона. Съответно съпротивата се намира извън установения ред.