Сърдечна недостатъчност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сърдечната недостатъчност (СН) е състояние при сърдечно заболяване, при което независимо от нормалното камерно пълнене сърдечният дебит е понижен и сърцето е неспособно да изтласква необходимото количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите, чиито функционални параметри са в нормални граници.
Сърдечна недостатъчност | |
Специалност | кардиология |
---|---|
Класификация и външни ресурси | |
МКБ-10 | I50 |
МКБ-9 | 428.0 |
База данни DiseasesDB | 16209 |
База данни MedlinePlus | 000158 |
База данни eMedicine | med/3552 emerg/108 radio/189 нmed/1367150 ped/2636 |
Мед. рубрики MeSH | D006333 |
Сърдечна недостатъчност в Общомедия |
Освен посочената дефиниция има и други, между които е и използваната в медицинската практика: СН е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой, които се дължат на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв (систолна камерна дисфункция) и/или да приема кръв (диастолна камерна дисфункция), за да задоволи метаболните потребности на тъканите, или това става възможно за сметка на абнормно повишено налягане на камерно пълнене.