Тома Аквински
From Wikipedia, the free encyclopedia
Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино на латински: Thomas Aquinas; на италиански: Tomasso di Aquino) е италиански богослов и схоластически философ. Идеите му лежат в основата на късния философски възглед на католическата църква, наричан томизъм. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основополагащо учение във всички католически учебни заведения. Католиците смятат Тома от Аквино за един от най-великите богослови в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.
Свети Тома Аквински | |
икона на Св. Тома Аквински от Карло Кривели, 15 век | |
DoctorAngelicus; Doctor Communis; Doctor Universalis | |
---|---|
Роден | 1225 г. Рокасека, Сицилианско кралство |
Починал | 7 март 1274 г. (49 г.) Абатство Фосенова, Папска държава |
Почитан в | Римокатолическа църква Протестантство Лутеранство |
Канонизация | 13 юли 1323, Авиньон, Папска държава от папа Йоан XXII |
Главно светилище | Църква на Якобинците, Тулуза, Франция |
Празник | 23 януари 7 март преди 1969 |
Атрибути | Сума Теологика, макет на църква, слънце на гърдите |
Покровителство | академици, учени, апологети, книжари, училища и университети, философи, издатели, майстори на моливи, студенти, Аквино, Белкастрио, Фалерна, срещу бури, срещу гръмотевици |
Свети Тома Аквински в Общомедия |
Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино, Италия. Там приема монашески сан през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 г. и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова.
Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Произведенията му, впечатляващи дори само със своето количество, обхващат почти цялото поле на тогавашната наука, макар да е разбирал богословието като център на всички свои усилия. Широтата на интересите му, яснотата на аргументите и способността на въображението му да намира систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници. След смъртта му Доминиканският орден го обявява за авторитет в богословието. През 1323 г. папа Йоан XXII канонизира Тома Аквински за светец.