Фотон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Фотон (от гръцки: φωτός – светлина) е елементарна частица, един от калибровъчните бозони, който е преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване. Отличава се от другите елементарни частици по това, че има нулева маса в покой, което означава, че във вакуум се движи със скоростта на светлината. Като всички кванти, фотонът притежава двойствена природа – свойствата на частица и вълна едновременно. Това явление се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм. Вълновите свойства на фотона се проявяват чрез рефракция от леща и деструктивна интерференция.
Фотон | |
Елементарна частица | |
Излъчване на фотон | |
Класификация | |
---|---|
Клас и подклас | Бозон |
Обозначение | γ0, hν |
Античастица | γ0 |
Открита от | предсказана теоретично: Алберт Айнщайн открита експериментално: Артър Холи Комптън (1923) |
Характеристики | |
Маса | 0 в покой |
Заряд | 0 C |
Спин | 1 |
Странност | 0 |
Очарование | 0 |
Време на живот | стабилен |
Взаимодействие | електромагнитно |
Фотон в Общомедия |
Освен енергия фотонът има импулс и поляризация. Той следва законите на квантовата механика, което значи, че тези характеристики нямат ясно определени стойности за даден фотон. По-скоро те се определят от вероятността да бъде измерена известна поляризация, позиция или импулс. Например, въпреки че фотон може да възбуди дадена молекула, често е трудно да се определи предварително коя точно.
Гореспоменатото определение на фотона като носител на електромагнитното излъчване често се употребява от физиците. Обаче в теоретичната физика той често се смята за преносител на всякакви електромагнитни взаимодействия, включително магнитни полета и електростатично отблъскване на едноименни заряди.
Идеята за фотоните намира приложение в много области като например във фотохимията и при микроскопи с висока разделителна способност.