Хипноза
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хипнозата (от гр. ύπνος – сън) като клинично понятие се отнася до поведенчески съноподобно състояние с изменение в съзнанието при изборно стеснена възможност за връзка с външния свят и ограничени волеви подбуди.
Тя може да се прилага за обезболяване при операции и при раждане, за лечение на неврози, психосоматични болести и някои соматични заболявания, за осъществяване на регресия на личността и др. Въпреки това при нейното прилагане съществуват рискове. Съгласно нормативната уредба в България хипнозата може да се прилага само с диагностична или лечебна цел, от правоспособни психотерапевти в лечебни заведения, без присъствието на лица, които не са в терапевтичния екип.