![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d2/Kanadehon-Chushingura-Stage-3-Utagawa-Kuniteru.png/640px-Kanadehon-Chushingura-Stage-3-Utagawa-Kuniteru.png&w=640&q=50)
Четиридесет и седемте ронини
From Wikipedia, the free encyclopedia
Четиридесет и седемте ронини (на японски: 四十七士) е японска легенда, основана на действителни събития от началото на XVIII век.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Четиридесет и седемте ронини.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d2/Kanadehon-Chushingura-Stage-3-Utagawa-Kuniteru.png/640px-Kanadehon-Chushingura-Stage-3-Utagawa-Kuniteru.png)
Историята описва група самураи, останали без господар и превърнати в ронини, след като техният даймьо Асано Наганори е принуден да извърши сепуку, след като напада придворния Кира Йошинака. След продължило две години изчакване и внимателно планиране, ронините отмъщават за смъртта на господаря си, като убиват Кира, Висшия съд издава присъда, която обявила отмъщението им за престъпление и им нарежда да извършат сепуку.
Легендата за четиридесет и седемте ронини става особено популярна в края на 19 век и претърпява множество художествени интерпретации във вид на театрални пиеси, романи и филми. Тя се превръща в пример за морални качества, като вярност, саможертва, упоритост и чест, централни за самурайския кодекс бушидо.