Юдео-арабски език
From Wikipedia, the free encyclopedia
Юдео-арабският език или също и Еврейско-арабският език (лугат-ал-яхуд) са група родствени наречия (диалекти) говорени от евреите от арабските страни – от Магреб до Ирак и Йемен и свързани с различните разновидности на арабския език.
До създаването на Израел през 1948 г. са традиционно разпространени в арабските страни и най-вече сред алжирските евреи и във Франция. По-младото поколение преминава от юдео-арабски диалекти на иврит в Израел, а във Франция - на френски език.
Средновековният юдео-арабски е един вид средноарабски, който се е говорил и от мюсюлманите и християните. В юдео-арабския са чести еврейските и по-точно арамейските думи и изрази, като в употреба е и еврейската азбука. Тъй като броят на буквите в еврейската азбука е по-малък от този в арабската азбука, липсващите са заменени от диакритични знаци. На средновековния еврейско-арабски е създадена богата колекция от религиозна, философска, научна и светска литература. Въпреки че, много евреи минават на арабски език от VII век, първите писмени документи на този език се отнасят към IX век.
Съвременните еврейско-арабски диалекти обикновено не се различават съществено от съответните арабски нееврейски диалекти, но има и такива на евреите от Сирия, Ливан, Йемен и Тунис, които най-вече лексикално (поради големия брой на заемки от иврит и арамейски, означаващи понятия от религията и културата и т.н.) са се отдалечили твърде много от местния арабски език. Езикът на някои по-късни еврейски миграции в Либия, Ирак, отчасти в Египет, е също доста отдалечен от местните арабски говори и се характеризира с наличието на множество специфични езикови особености. Тези особености са присъщи само на еврейско-арабския диалект на областта, и се изразяват на всички езикови равнища – фонетика, морфология, синтаксис и семантика.