Сюнерьков
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Сюнерьков илякс Ноябрьков, Ейков — кефкиеце кизонь ковсь. Ноябрьков лемсь сась латинонь кяльста рузонь кяль вельде.

Шачсь
- Александр Арапов (шач. 1 ноябрьста 1959) — эрзянь сёрмадысь ди валморайсь.
- Валдас Адамкус (шач. 3 ноябрьста 1926) — литванонь политксь. Литва мастор Президентоц (1998—2003, 2004—2009).
- Олеж Блохин (шач. 5 ноябрьста 1952) — советонь ди украинань футболистсь, тренерсь ди политиксь.
- Михайила Джавахишвили (шач. 8 ноябрьста 1880) — грузинань сёрмадысь.
- Дудухана Церодзе (шач. 8 ноябрьста 1918) — грузиянь киноналхкись.
- Патти Пэйдж (шач. 8 ноябрьста 1928) — америконь морай ава.
- Степан Эрьзя (шач. 8 ноябрьста 1876) — сембе масторлангонь содаф кевонь керсись (скульпторсь), Эрзяля.
- Парацэльс (шач. 10 ноябрьста 1493) — швейцаронь ине пчкафтысь, пчкафтома тевть эди алкимиень содайсь, кона эрь урмаста няйсь кимиень процессонь аф лац молема.
- Остап Вышня (арьсеф лемсь: Павол Губенко; шач. 13 ноябрьста 1889) — украинонь сёрмадысь, сатириксь.
- Василь Годзиашвили (шач. 14 ноябрьста 1905) — грузиянь налхкись кинось ди театрась.
- Пак Чон Хи (шач. 14 ноябрьста 1917) — президентоц Лямбеширень Корэянь.
- Осе Черапонь (шач. 15 ноябрьста 1884) — мокшень кялень содайсь.
- Лаура Смэт (шач. 15 ноябрьста 1983) — кранцмасторонь налхкись ди морайсь.
- Виктор Цыганков (шач. 15 ноябрьста 1997) — украинань футболистсь, види пялеаралай.
- Кола Гуляев (шач. 17 ноябрьста 1914) — мокшень кяльвалонь содайсь.
- Михайила Петров (шач. 19 ноябрьста 1924) — мокшень сёрмадысь ди журналистсь.
- Мэттэ Фрэдэриксэн (шач. 19 ноябрьста 1977) — данмасторонь политикань ди кирдемасторонь покадий.
- Джо Байдэн (шач. 20 ноябрьста 1942) — американонь кирдемасторть ди политикань покадий, нильгемонь сисемце президентоц Америконь Соткс Штаттне (20 январьста 2021 мархта).
- Михайила Сайгин (шач. 21 ноябрьста 1913) — мокшэрзянь-мокша сёрмадысь, прозаиксь.
- Анн Брошэ (шач. 22 ноябрьста 1966) — кранцмасторонь налхкись, режиссерсь ди сёрмадысь
- Криша Меркушкин (шач. 23 ноябрьста 1917) — мокшень эрямопингонь содайсь, тонафтысь, драма сёрмадысь.
- Патрицио Джэннари (шач. 24 ноябрьста 1820) — италиянь ботаниксь ди патриотсь.
- Мамука Мдинарадзэ (шач. 24 ноябрьста 1978) — грузиянь политиксь ди юристсь.
- Валю Мишанина (шач. 25 ноябрьста 1950) — мокшень сёрмадысь ди драма сермадысь.
- Решат Нури Гюнтэкин (шач. 25 ноябрьста 1889) — туркань сёрмадысь ди драматургсь.
- Алгирдас Раманаускас (шач. 27 ноябрьста 1970) — литвань политиксь ди налхкись.
- Юлия Лэвчэнко (шач. 28 ноябрьста 1997) — украинань спортава, тёждяатлетсь.
- Даниэль Нобоа (шач. 30 ноябрьста 1987) — Эквадоронь кирдемасторть ди политикань покадий, бизнесменсь, нильгемонь кафксоце президентоц Эквадорть (23 ноябрьста 2023 мархта).
Remove ads
Куласть
Якшамков | Даволков | Эйзюрков | Шудиков | Панжиков | Лямбеков | Псиков | Марьков | Иможков | Тюжягов | Сюнерьков | Ацамков |
- 1 ноябрьста 1865 — Джон Линдли, англань ботаниксь, иможперетиись ди лац содай орхидеятне.
- 4 ноябрьста 1891 — Франсишку Гомэш дэ Аморим, португалонь сёрмадысь, драматургсь ди валморайсь.
- 4 ноябрьста 1999 — Кола Снегирёв, рузонь валморайсь ди журналистсь.
- 4 ноябрьста 1912 — Антоний (Вадковский), Питерьбуронь ди Ладогань митрополитсь.
- 6 ноябрьста 1887 — Эжен Потье, кранцмасторонь революционеронь, анархистонь ди валморайсь, пяк содаф сянкса што сон сёрмадозе «Интернационалсь» («L’Internationale», 1887) гимнась.
- 13 ноябрьста 1998 — Илю Девин, мокшень валморайсь ди сёрмадысь.
- 15 ноябрьста 1925 — Рудольф Шлэхтэр, дойчмасторонь ботаниксь ди географсь.
- 15 ноябрьста 1976 — Жан Габэн, кранцмасторонь налхкись.
- 16 ноябрьста 1960 — Кларк Гэйбл, американь налхкись.
- 16 ноябрьста 1970 — Чарльз Швэйнфурт, американь ботаниксь-орхидологсь.
- 18 ноябрьста 1995 — Надю Смирнова, советонь киноналхкись.
- 22 ноябрьста 1996 — Василь Липатов, мокшень содавикс агрономсь.
- 23 ноябрьста 2021 — Чон Ду Хван, Лямбеширень Корэянь Президентоц 1980-1981, 1981-19688 кизоса.
- 24 ноябрьста 1959 — Степан Эрьзя, сембе масторлангонь содаф кевонь керсись (скульпторсь), Эрзяля.
- 28 ноябрьста 1859 — Вашингтон Ирвинг, американонь сёрмадысь.
- 29 ноябрьста 1986 — Кэри Грант, американонь налхкись.
Remove ads
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads