Диелектрична спроводливост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диелектрична спроводливост, пермитивност (од латински: [permittere] Error: {{Lang}}: text has italic markup (help): допушта), диелектрична пермитивност или диелектричност со ознака ε (епсилон) - физичка величина која го опишува влијанието на диелектрикот на меѓусебното делување на електричните полнежи. Ако електричните полнежи се точкести и растојанието меѓу нив е постојано, електричната сила меѓу нив е обратно пропорционална на диелектричната спроводливост (Кулонов закон). Може да се дефинира како константа на односот:
каде:
- D е вектор на електричната индукција, а
- E е вектор на јачината на електричното поле.
Мерна единица за диелекрична спроводливост е фарад на метар (F/m).
Диелектричната спроводливост може да се прикаже и како:
каде:
- εr е релативна диелектрична спроводливост на материјалот на диелектрикот, и
- ε0 = 8,8541878176.. × 10−12 F/m е диелектрична константа во вакуум.