Хиралност
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хиралността е свойство на асиметрията, важно в няколко клона на науката. Думата хиралност произлиза от гръцката χειρ – ръка, познат хирален обект.
Един обект или система е хирална, ако се различава от огледалния си образ, т.е. не може да бъде насложена върху него. Обратно, огледален образ на ахирален обект, като сфера, не може да се разграничи от обекта. Хиралният обект и неговото огледално изображение се наричат енантиоморфни (на гръцки, „противоположни форми“) или, когато се отнасят до молекули, енантиомери. Не-хиралният обект се нарича ахирален (понякога и амфихирален) и може да бъде насложен върху огледалния му образ.
Терминът е използван за първи път от лорд Келвин през 1893 г.[1]:
Аз наричам всяка геометрична фигура или група от точки „хирална“ и казвам, че притежава „хиралност“, ако нейният образ в плоско огледало ... не съвпада със себе си.
—Уилям Томпсън, лорд Келвин, The Molecular Tactics of a CrystalВ оригиналI call any geometrical figure, or group of points, 'chiral', and say that it has chirality if its image in a plane mirror, ideally realized, cannot be brought to coincide with itself.
Човешките ръце са може би най-известният пример за хиралност. Лявата ръка е не-наслагващо се огледално изображение на дясната ръка; но без значение как са ориентирани двете ръце, е невъзможно всичките им основни характеристики да съвпадат по всички оси.[2] Тази разлика в симетрията става очевидна, ако някой се опита да стисне дясната ръка на човек, използвайки лявата си ръка, или ако лявата ръкавица е поставена на дясната ръка. Например, дясната обувка е различна от лявата обувка, а движение по посока на часовниковата стрелка е различно от такова обратно на часовниковата стрелка.