Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.
Начело на министерството на външните работи през този период са Георги Странски (до 1890) и Димитър Греков, но фактически ръководител на дипломацията е министър-председателят Стефан Стамболов.
Вследствие от разрива на отношенията с Русия от 1886 и засилващите се претенции на Сърбия и Гърция към Македония, при управлението на Стамболов българската дипломация се ориентира към сближение с Османската империя срещу тези три държави[1], издействайки от султана поставяне на български владици в македонските епархии и автономия на тамошните екзархийски училища. Усилията за по-широки реформи в Европейска Турция обаче са безуспешни, а княз Фердинанд е официално признат от Великите сили едва през 1896, след падането на Стамболов от власт[2].