Стефан Стамболов
български държавник / From Wikipedia, the free encyclopedia
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е български политик, революционер, журналист и поет.[1]
Стефан Стамболов | |
български държавник | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Религия | православие |
Учил в | Херсонска духовна семинария |
Политика | |
Професия | Революционер |
Партия | Либерална партия Народнолиберална партия |
Народен представител в: I ОНС II ОНС IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС IV ВНС VII ОНС | |
9-и министър-председател на България | |
20 август 1887 – 19 май 1894 | |
Семейство | |
Съпруга | Поликсена Станчева |
Деца | Константин (12 януари – ?), Асен, Стефан (2 март 1894 – ?), Вера (2 април – 14 октомври 1941) |
Стефан Стамболов в Общомедия |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Роден в Търново през 1854 година, той учи за кратко в Одеса и от ранна възраст се включва в българското национално движение, става един от водачите на Вътрешната революционна организация и участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). Веднага след Освобождението се издига в средите на Либералната партия и през 1884 година става председател на Народното събрание.
С решителните си действия Стамболов изиграва важна роля за провалянето на проруския Деветоавгустовски преврат и като най-активният член на Регентството пресича последвалите опити на Русия за намеса в политическия живот. През 1887 година става министър-председател и се задържа на власт до 1894 година. При управлението си стабилизира политически и стопански страната, но е критикуван за авторитарните му методи и преследването на политически противници. Малко след отстраняването му от власт Стамболов е убит от атентатори.