Готфрид Лайбниц
Германски математик и философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Готфрид Вилхелм Лайбниц (на немски: Gottfried Wilhelm Leibniz[2]) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Готфрид Лайбниц Gottfried Wilhelm Leibniz | |
германски философ и учен | |
Портрет от Кристоф Бернхард Франке, около 1700 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 14 ноември 1716 г. (70 г.)
|
Погребан | Хановер, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Националност | Германия |
Учил в | Лайпцигски университет[1] Йенски университет[1] |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на Новото време |
Школа | Рационализъм |
Интереси | Математика, метафизика, логика, теология |
Идеи | Математически анализ, монади, теодицея, принцип на достатъчното основание, кинетична енергия |
Повлиян | |
Повлиял | |
Научна дейност | |
Област | Математика |
Работил в | Лайпцигски университет |
Семейство | |
Баща | Фридрих Лайбниц (1597 – 1652) |
Майка | Катарина Шмук |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Готфрид Лайбниц в Общомедия |
Независимо от своя съвременник Исак Нютон, Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в калкулатора на Паскал, той за пръв път описва колесните калкулатори[3] и изобретява колелото на Лайбниц, използвано в аритмометъра, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за изявяването на двоичната аритметика, която е в основата на днешната цифрова техника.
В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Барух Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на XVII век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.
Лайбниц има значителен принос и към физиката и техниката и предусеща някои схващания, придобили популярност дълго след смъртта му, в различни области, като теория на вероятностите, биология, медицина, геология, психология, езикознание и информатика. Той пише и трудове по право, етика, политика, теология, история и филология. Приносите му по тези разнородни теми са разпръснати в множество научни списания, в десетки хиляди писма и в много непубликувани ръкописи. Продължаващата с десетилетия работа върху издаването на пълни негови съчинения все още не е приключила. Той пише на няколко езика, но най-вече на латински, френски и немски.