Райнхард фон Геминген (1645 – 1707)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Райнхард фон Геминген (на немски: Reinhard Freiherr von Gemmingen-Hornberg; * 21 декември 1645 в Некарцимерн; † 29 юли 1707 в Базел) е фрайхер, благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг от линията „Б (Хорнберг) на фрайхерен фон Геминген“, господар на замък Хорнберг над Некарцимерн, Трешклинген (днес в Бад Рапенау), Бабщат (днес в Бад Рапенау), Михелфелд (днес в Ангелбахтал), Байхинген (днес във Фрайберг ам Некар) и Волфскелен (днес в Ридщат) и фогт на Маркграфство Баден-Дурлах в Рьотелн.
Райнхард фон Геминген | |
германски фрайхер | |
Роден |
31 декември 1645 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Тюбингенски университет[1] |
Герб | |
Гербът на фон Геминген | |
Семейство | |
Баща | Вайпрехт фон Геминген (1608 – 1680) |
Братя/сестри | Уриел фон Геминген (1644 – 1707) Вайпрехт фон Геминген (1642 – 1702) |
Деца | Еберхард фон Геминген-Хорнберг (полковник) Лудвиг фон Геминген-Хорнберг (1694 – 1771) Райнхард фон Геминген-Хорнберг (1677 – 1750) Фридрих фон Геминген (1691 – 1738) |
Райнхард фон Геминген в Общомедия |
Той е четвъртият син на Вайпрехт фон Геминген (1608 – 1680) и първата му съпруга Анна Бенедикта фон Геминген-Фюрфелд (1614 – 1647), дъщеря на Фридрих фон Геминген-Фюрфелд (1587 – 1634) и Анна Сибила Грек фон Кохендорф (1594 – 1671). Баща му се жени втори път 1649 г. за фрайин Катарина фон Хоенфелд (1608 – 1665) и трети път за Сабина фон Волмарсхаузен.
Брат е на Ерфо (1641 – 1688), Вайпрехт (1642 – 1702), господар на Хорнберг, и Уриел фон Геминген (1644 – 1707), господар в Рапенау. След смъртта на баща му (1680) братята първо управляват заедно и през 1688 г. се разделят.[2]
Райнхард фон Геминген започва след следването си и пътувания служба в Баден. От 1674 до 1694 г. той е фогт в Рьотелн. През 1677 г. като дворцово момче той е в ескорта на маркграф Фридрих Магнус (1647 – 1709) при неговото честване в Дурлах. През 1688 г. той се издига на президент на тайния съвет на Маркграфство Баден-Дурлах и като заместник на маркграф Фридрих Магнус получава ключовете на град Дурлах. По-късно той става главен маршал.
Дворецът в Трешклинген и селището Байхинген са разрушени от френската войска през Войната за Пфалцкото наследство. През 1697 г. на път за Некарцимерн той е нападнат от патрул и окраден.
Синовете му се разделят на три линии.