Лудвиг фон Геминген-Хорнберг (1694 – 1771)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лудвиг фон Геминген-Хорнберг (на немски: Ludwig von Gemmingen-Hornberg; * 27 септември 1694 в замък Хорнберг над Некарцимерн; † 16 юли/26 юли 1771 в Хорнберг) е имперски фрайхер от род Геминген-Хорнберг, главен апелационен съветник и извънреден министър.
Лудвиг фон Геминген-Хорнберг | |
германски благородник, фрайхер, съдия и извънреден министър | |
Роден |
27 септември 1694 г.
|
---|---|
Починал | |
Герб | |
Гербът на фон Геминген | |
Семейство | |
Баща | Райнхард фон Геминген (1645 – 1707) |
Братя/сестри | Фридрих фон Геминген (1691 – 1738) Еберхард фон Геминген-Хорнберг (полковник) Райнхард фон Геминген-Хорнберг (1677 – 1750) |
Деца | Ернст фон Геминген-Хорнберг |
Лудвиг фон Геминген-Хорнберг в Общомедия |
Той е четвъртият син на фрайхер Райнхард фон Геминген-Хорнберг (1645 – 1707) и съпругата му фрайин Мария Елизабета фон Найперг (1652 – 1722), дъщеря на фрайхер Бернхард Лудвиг фон Найперг (1619 – 1672) и Хелена Магдалена фон Халвайл (1623 – 1668). Брат е на Райнхард (1677 – 1750), Еберхард (1688 – 1767), комендант на Люксембург, и Фридрих (1691 – 1738).[1] Братята се разделят на три линии.
Лудвиг фон Геминген-Хорнберг е възпитаван в „Педагогиум“ в Хале. По-късно той следва в тамошния университет и след това в Гисен. След престой в Нидерландия, Франция, Англия и Италия той става съветник в управлението в Халберщат на пруска служба. След това той отива на служба във Волфенбютел и след това в Курфюрство Брауншвайг-Люнебург и става оберапелацион-съветник в Целе, който принадлежи към Кралство Великобритания и през 1740 г. става вицепрезидент. През 1743 г. като извънреден министър той придружава английския крал Джордж II в похода на Рейн и е извънреден пратеник в множество дворове. През 1764 г. той напуска службата си и се грижи за фамилната си собственост.
Като господар на Байхинген на Некар (днес част от град Фрайберг ам Некар) той дарява 1763 г. 50 до 100 гулден за купуване на нова камбана за църквата „Амандус“ там.
Той ослепява и умира на 16 юли 1771 г. Погребан е в църквата Амандус в Байхинген.