Слънчева система
планетарната система на Слънцето / From Wikipedia, the free encyclopedia
Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 милиарда години.
Художествено представяне на слънчевата система | ||
Общи характеристики | ||
---|---|---|
Възраст | 4,5682±0,0006 милиарда години | |
Разположение | Местен междузвезден облак, Местен мехур, Ръкав Орион, Млечен път, Местна група | |
Маса | 1,0014 M☉ | |
Най-близка звезда | Проксима Кентавър (4,21 – 4,24 св. години)[1] Системата Алфа Кентавър (4,37 св. години)[2] | |
Трета космическа скорост (в близост до повърхността на Земята) | 16,65 km/s | |
Планетна система | ||
Най-отдалечената планета от Слънцето | Нептун (4,503 милиарда km, 30,1 а.е.) | |
Разстояние до Пояс на Кайпер | ~30 – 50 а.е.[3] | |
Количество звезди | 1 (Слънце) | |
Брой планети | 8 | |
Брой на планети-джуджета | 5[4] | |
Брой на спътниците | 639 (204 на планетите и 435 на малките тела в Слънчевата система)[5] | |
Брой на малките тела | над 1 000 000 (ноември 2020 г.) | |
Брой комети | 3690 (ноември 2020 г.) | |
Въртене около галактическия център | ||
Наклон по отношение на плоскостта на Млечния път | 60,19° | |
Разстояние до галактическия център | 27 170 ± 1140 св. години (8330 ± 350 парсека) | |
Период на въртене | 225 – 250 млн години | |
Орбитална скорост | 220 – 240 km/s[6] | |
Свойства, свързани със звездите | ||
Спектрални класове на звездите | G2 V[7][8] | |
Снегова линия | ~5 а.е. | |
Граница на хелиосферата | ~113 – 120 а.е.[9] | |
Радиус на сферата на Хил | ~1 – 2 св. години |
Най-масивни след Слънцето са осемте планети. Техните орбити са почти кръгови и лежат приблизително в една равнина – равнината на еклиптиката.
Четирите планети, най-близки до Слънцето, са Меркурий, Венера, Земята и Марс. Те са по-малки от другите и носят названието планети от земен тип или вътрешни планети. Съставени са главно от скали и метали.
Следващите четири планети са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Наричат се газови гиганти или външни планети. Те са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий.
Слънчевата система включва и две области с концентрация на по-малки обекти. Астероидният пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, е сходен по състав на планетите от земен тип. Намиращите се извън орбитата на Нептун транснептунови обекти са съставени главно от замръзнали вещества – вода, амоняк и метан. В тези области има пет обекта, които са достатъчно масивни, за да бъдат заоблени от собствената си гравитация, поради което са класифицирани като планети джуджета: Церера, Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида. Шест планети и три планети джуджета имат естествени спътници, а външните планети имат и пръстени от прах и други частици.
Разстоянията в Слънчевата система обикновено се измерват с помощта на средното разстояние между Земята и Слънцето, наричано астрономическа единица (AU, съкр. от astronomical unit). Най-близко до Слънцето е планетата Меркурий – средно 0,387 AU, а най-отдалечена планета е Нептун – средно 30,068 AU. Слънчевият вятър – поток от плазма, идващ от Слънцето – образува своеобразен балон в междузвездната среда, наричан хелиосфера и достигащ далеч отвъд последните небесни тела на Слънчевата система. Хипотетичният Облак на Оорт, откъдето се предполага, че идват кометите с дълъг орбитален период, би трябвало да е разположен на разстояние от Слънцето, около хиляда пъти по-голямо от хелиосферата.