Хелиосфера
From Wikipedia, the free encyclopedia
Хелиосферата е обширен регион от космоса, заобикалящ Слънцето и образуван от него. Тази хелиосферна обвивка постоянно се разширява от плазмата, излизащата от Слънцето, наричана слънчев вятър. Извън хелиосферата, слънчевата плазма отстъпва пред междузвездната плазма, която цари из Млечния път. Нивата на излъчване във и извън хелиосферата са различни, в частност, космическите лъчи са по-малко в хелиосферата, така че планетите в нея (в това число и Земята) са частично защитени от тяхното въздействие. За пръв път терминът „хелиосфера“ се използва от Александър Деслер в научна литература през 1967 г.[1] В научните среди, хелиофизиката се занимава с изучаването на хелиосферата, включително космическите метеорологични условия и космическия климат.
Произлизащ от изключително горещата повърхност на слънчевата корона, слънчевият вятър достига втора космическа скорост от около 300 до 800 km/s.[2] Течащ безпрепятствено през Слънчевата система в продължение на милиарди километри, слънчевият вятър достига много отвъд пояса на Кайпер, докато стигне границата на ударната вълна, където движението му изведнъж намалява вследствие външното налягане на междузвездната среда. Именно при тази граница скоростта му става по-малка от скоростта на звука. Отвъд тази граница е разположена хелиообвивката – широк преходен регион между вътрешната хелиосфера и външната среда. Най-външният ръб на хелиосферата се нарича хелиопауза. Цялостната форма на хелиосферата наподобява комета – приблизително сферична от едната страна и с дълга опашка от другата.
Двете програми Вояджър изследват външните слоеве на хелиосферата, преминавайки през границата на ударната вълна и хелиообвивката. През 2013 г. НАСА обявява, че Вояджър 1 е достигнал хелиопаузата на 25 август 2012 г., когато космическият апарат засича внезапно 40-кратно повишение на плътността на плазмата.[3] През 2018 г. НАСА съобщава, че Вояджър 2 е преминал хелиопаузата на 5 ноември същата година.[4] Тъй като хелиопазуата обозначава границата между материята, произлизаща от Слънцето, и материята, произлизаща от останалата част от галактиката, за космически апарати като двата Вояджъра може да се каже, че са достигнали междузвездното пространство.