Английска ренесансова литература
From Wikipedia, the free encyclopedia
Английската ренесансова литература е създадена по времето на Английския ренесанс от ранния 16 до средата на 17 век – период, наричан често „ера на Шекспир“ или „Елизабетинска епоха“. Времето на най-голям разцвет е между 1578 и 1660 г. като този период е по-продължителен от царуването на Елизабет, защото благоприятните условия продължават и по време на последвалите я на трона Джеймс I и Чарлс I и изчезват с Английската гражданска война, която рязко прекъсва периода на разцвет.
По времето на Елизабет културният център е Лондон, както за дворцовата, така и за народната култура. Процъфтява театърът и английските драматурзи комбинират средновековния театър с преоткриване на римските автори – трагедиите на Сенека и комедиите на Плавт и Теренций. Важен източник на ренесансови идеи е Италия, а значителна роля за проникването им в Англия изиграва Джон Флорио (1553 – 1625), лингвист и лексикограф, чийто баща е италианец. Той е автор и на преводите на Монтен от френски на английски.[1]