Арабски завоевания
From Wikipedia, the free encyclopedia
Арабско-ислямските завоевания (на арабски: الفتوحات الإسلامية, al-Futūḥāt al-Islāmiyya), наричани също арабски завоевания[1], [2] и ранни ислямски завоевания[3], [4] (за да се отличават от по-късното разпространение на исляма) започват още по времето на пророка Мохамед, който става управник на цяла Южна Арабия през VII век. При неговите приемници от Праведния и Омаядския халифат започва столетие на експанзия. През 711 г. арабските армии вече са покорили Северна Африка чак до Атлантическия океан. Оттам те се насочват на север, прекосяват Гибралтарския проток и завладяват Иберийския полуостров, който наричат Ал Андалус. Пет години по-късно арабите нападат Константинопол по суша и море. В апогея си тяхната империя се простира от границите на Китай и Индия през Централна Азия и обхваща Близкия Изток, цяла Северна Африка и части от европейския континент (Пиренейски полуостров и Сицилия).
Поредицата завоевания, извършени през VII – VIII век, са определяни като „едно от най-значителните събития в световната история“, довело да създаването на „нова цивилизация“ – ислямизирания и арабизиран Близък Изток.[5] Ислямът, дотогава ограничен в Арабския полуостров, се превръща в голяма световна религия, а синтезът на арабски, римски и персийски културни елементи водят до възникването на самобитен нов стил в изкуството и архитектурата на Близкия Изток.[6]