Атомна теория
From Wikipedia, the free encyclopedia
Атомна теория или Теория на атома във физиката и химията е теория за състава на материята и по-точно на веществото, според която то е съставено отделни единици — атоми, а не се поддава на безкрайно делене. Началото на теорията е поставено като философска концепция в древна Гърция (Демокрит) и Индия и в началото на 19 век става общоприета в науката, след като откритията в химията доказват, че веществото е съставено от частици.
Думата „атом“ (от старогръцки atomos, 'неделим'[1]) се използва за обозначаване на основната частица на даден химичен елемент, защото по онова време химиците смятат, че това е най-малката неделима частица на веществото. Към началото на 20 век обаче, чрез редица експерименти по електромагнетизъм и радиоактивност физиците установяват, че „неделимият атом“ всъщност е конгломерат от различни субатомни частици (основно електрони, протони и неутрони), които могат да съществуват отделно една от друга. Всъщност при някои екстремни условия като например в неутронните звезди стойностите на налягането и температурата са такива, че атомите не могат да съществуват. След като се установява, че атомите са на практика делими, физиците въвеждат названието „елементарни частици“ за да опишат неделимите частици. Разделът от физиката, изучаващ субатомните частици, се нарича физика на елементарните частици и неговата основна цел е да се разкрие фундаменталната природа на материята.