Белги
From Wikipedia, the free encyclopedia
Белгите са група гало-германски народи, живели между Ла Манш и река Рейн поне от III век пр.н.е. Първото записано сведение тях е от 58 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар разполага легионите си в римската провинция Нарбонска Галия и започва завладяването на останалата част от Галия. През 56 г. пр.н.е. той се сблъсква с група племена в северната част на областта, които са петнадесет на брой и живеят покрай крайбрежието на морето – между реките Рейн и Лигер (днешна Лоара).[1]
Историците от XIX и началото на XX век дълго време се занимават с проблема дали белгите са келтски или германски племена. В „Записки за Галската война“ Цезар пише, че Галия е разделена на три части, обитавани от аквитани, белги и гали.[2] От това би следвало, че белгите са различни от галите. От друга страна, той казва: horum omnium fortissimi sunt Belgae („от всички гали белгите са най-храбри“).