Дебърска художествена школа
From Wikipedia, the free encyclopedia
Дебърската школа е художествена школа от XVIII – XIX век, която възниква и се развива в дебърските селища: Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче. Тъй като всички тези населени места са разположени в историкогеографската област Река, школата е известна и под името Галичко-реканска школа. Трето наименование, под което се среща, е Мияшка школа по регионалното наименование на местните българи – мияци.[1][2][3]
Quick Facts Други названия, Вид ...
Дебърска школа | |
Икона на Свети Теодор от представител на Дебърската школа, втората половина на XIX век | |
Други названия | Галичко-реканска школа, Мияшка школа |
---|---|
Вид | иконопис, дърворезба, архитектура |
Период | XVIII – XIX век |
Държава | Османска империя, България, Сърбия |
Център | Гари, Галичник, Осой, Тресонче |
Представители | |
Резбари | Петър Филипов, Макрий Негриев |
Иконописци | Дичо Зограф |
Строители | Андрей Дамянов, Георги Новаков Джонгар, Китан Петров |
Произведения | |
Резба | Иконостасът в Бигорския манастир, Иконостасът в „Свети Спас“, Скопие, Иконостасът в „Успение Богородично“, Пазарджик |
Сгради | „Свети Пантелеймон“, Велес, „Свети Йоаким Осоговски“, Крива паланка, „Свети Никола“, Щип |
Close