Диабетна ретинопатия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Диабетната ретинопатия (ДР) е хронично заболяване на очите, което е пряка последица от метаболитното заболяване Захарен диабет. Представлява микроангиопатия, характеризираща се в ранните си фази със съдова оклузия и с фиброваскуларна пролиферация – в късните фази. Съдовата оклузия, водеща до исхемия и повишената съдова пропускливост като израз на нарушена кръвно-ретинна бариера са основните патофизиологични механизми, обуславящи специфичната фундоскопска картина. Диабетната ретинопатия е една от водещите причини за слепота сред населението в работоспособна възраст (между 20 и 74 години)[1]. Ретинопатия се развива рано или късно при 90% от пациентите със захарен диабет първи или втори тип[2]. Тя е причина за 12% от новооткритите случаи на слепота годишно[3].
Световната здравна организация (СЗО) оценява приблизително броя на болните със захарен диабет на 150 милиона през 2000 г. и предполага, че през 2025 г. тази стойност ще нарасне двойно. ДР е на пето място като причина за слепота в света глобално.
В настоящото изложение се основаваме на данните, получени от 3 големи мултицентрични проучвания, осъществени в САЩ: Diabetic Retinopathy Study (DRS), Early Treatment Diabetic Retinopathy Study (DRS), Diabetic Retinopathy Vitrectomy Study Research Group (DRVS). Всяко едно от тези проучвания е извършено в продължение на дълъг период от време върху голям брой пациенти и информацията, която доставя е от изключително значение за правилното терапевтично поведение при пациенти с ДР. Тези проучвания демонстрират статистически значимата ефикасност и полза от лазерната фотокоагулация при лечението на диабетната ретинопатия и диабетния оток на макулата. Ранното откриване и разпознаване на очи с високо – рискови характеристики и прилагането на необходимото лазерно лечение може да промени естествения ход на ретинопатията.[4].
За доказване на диабетната ретинопатия е необходим преглед с разширяване на зениците, извършен от профилиран офталмолог.