Египетска революция (2011)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Протестите в Египет от 2011 г., наричани Пъпешова революция[1] и Революция на младежта,[2] са поредица от улични протести, демонстрации, с прояви на гражданско неподчинение, започнали от 25 януари 2011 г., когато в Египет по примера на въстанието в Тунис се събират огромни протестни тълпи, организирани от Младежко движение „6 април“.
Египетска революция ثورة 25 يناير | |
Част от Арабски протести (2010 – 2012) | |
Протестите на 25 януари 2011 г. | |
Страна | Египет |
---|---|
Дата | 25 януари – 11 февруари 2011 г. |
Причини | 30-годишна несменяемост на президента, потискане на опозицията, растяща бедност, младежка безработица, структурни и демографски фактори |
Основни цели | Оставка на Хосни Мубарак, провеждане на свободни избори, справяне с проблемите на бедността и безработицата |
Резултати | Оставка на Мубарак. Военните идват на власт. Провеждане на президентски избори. |
Организатори | самоорганизация, Движение „6 април“, профсъюзи, Мюсюлманско братство |
Движещи сили | радикална младеж, работници |
Брой на участниците | 1 милион души |
Противници | полиция и армия |
Загинали | 846 души |
Ранени | 6467 души |
Арестувани | над 1000 души |
Египетска революция в Общомедия |
Твърди се, че демонстрациите и бунтовете са в отговор на полицейското насилие, законите на извънредно положение, безработицата, ниската минимална работна заплата, липсата на жилища, повишението на цените на хранителните продукти, липсата на свобода на словото и лошите условия на живот.[3][4]
Основната им цел е политическа: свалянето на президента Хосни Мубарак от власт, който управлява от 30 години.[5]
Единичните протести са често явление в последните години в Египет. Големите демонстрации и бунтове започват на 25 януари, наречен „Денят на гнева“, когато започва огромен протест, организиран от опозицията и други групи в Египет чрез група във Фейсбук.[4] Протестите от 2011 г. са наричани „невиждани“ в Египет[6] и „най-голямата проява на народното недоволство в последните години“,[7] а репортер на The Guardian нарича Кайро „военна зона“.[8] За първи път египтяни от всички слоеве и различни професии протестират едновременно.[9][10] Това са най-големите демонстрации в страната след тези от 1977 г., наречени „Хлебната интифада“ или, според тогавашния президент Ануар Садат, „Интифадата на крадците“.
Заради протестите всеки ден от 28 януари нататък има обявен полицейски час, но той не се спазва от протестиращите. Правителството блокира социалните мрежи Фейсбук, Туитър и Ютуб, след което и всички интернет услуги в цялата страна. След това са блокирани и телекомуникационните услуги.[11] Към 29 януари услугите отново са пуснати.[12] Започва сформиране на ново правителство[13][14][15] начело с Ахмад Шафик.[16]
Към 30 януари жертвите на протестите са поне 297 демонстранти,[17][18] 12 полицаи,[19][20][21] 12 избягали полицаи и един началник на затвор.[22] 750 полицаи и 1500 протестиращи са ранени.[19][18][23] Над 1000 души са арестувани.[24]
На 11 февруари 2011 г. Хосни Мубарак подава оставка и предава властта на военните.[25]