Иванчевски правопис
From Wikipedia, the free encyclopedia
Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921 година, а през 1923 година, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 година.[1]