Лигнин
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лигнинът е сложно химично съединение, което най-често се извлича от дървесината. Терминът е въведен през 1819 г. от дьо Кандол и произлиза от латинската дума lignum, което означава дървесина. Той е един от най-срещаните на земята биополимери, превъзхождан по количество само от целулозата и заема 30% от нефосилизирания органичен въглерод.[1] Изгражда между една четвърт и една трета от сухата маса на дървото. Като биополимер лигнинът е необичаен поради своята нееднородност и липсата на определена структура. Неговата най-често отбелязвана функция е спомагателна – на него се дължи здравината на дървесните клетки. [2][3][4]