Лунно-слънчев календар
From Wikipedia, the free encyclopedia
Лунно-слънчевият календар е календар в много култури, чиято дата показва както фазата на Луната, така и времето на слънчевата година. Ако слънчевата година е зададена като тропическа година, тогава лунно-слънчевият календар би показвал и сезона. Както при всички календари, които разделят годината на месеци, има допълнително изискване годината да има цял брой месеци. В такъв случай, обикновените години са съставени от дванадесет месеца, но при всяка втора или трета година се добавя тринадесети месец.
Примери за лунно-слънчеви календари са: еврейският, джайнисткият, будисткият, индуисткият и кюрдският, както и традиционните древногръцки, вавилонски, бирмански, китайски, японски, тибетски, виетнамски, монголски и корейски календари. Тибетският календар е повлиян както от китайския, така и от будисткия. Някои от древните доислямски календари в Южна Арабия също следват лунно-слънчева календарна система.[1] Германите също използват лунно-слънчев календар, преди да приемат християнството.