Мамелюкски султанат
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мамелюкски султанат е историческа средновековна държава, обхващаща Египет, Леванта и Хиджаз със свещените мюсюлмански градове Мека и Медина. Съществува от свалянето на Абасидските халифи през 1250 г. до османското завладяване на Египет през 1517 г. Историците традиционно разделят този период на две части – първият 1250 – 1382, а вторият 1382 – 1517. Западните историци наричат първия период „Baḥrī“, а втория „Burjī“, по имената на политическите режими, управлявали през съответните години. Съвременните мюсюлмански историци се позовават на същите два периода като „тюркски“ [1][2][3][4][5] и „черкезки“ периоди, за да подчертаят промяната в етническия произход на мнозинството от мамелюците. [1][2][3][4][5]
Мамелюкски султанат سلطنة المماليك Sultanat al-Mamalik | |
— монархия — | |
1250 – 1517 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Официален език | |
Религия | ислям |
Форма на управление | |
Династия | Бахрити (1250 – 1382) Бурджити (1382 – 1517) |
История | Средновековие |
| |
Мамелюкски султанат в Общомедия |
Държавата на мамелюците достига своя връх при тюркското управление през първия период с преобладаващо арабска култура и след това навлиза в продължителна фаза на упадък при черкезите[1][6]. Управляващата каста е съставена от мамелюци – войници-роби с предимно куманско – кипчакски (от Крим), [7] черкезки, абхазски, [8] огузски [9] и грузински произход. [10][11] Макар и роби, статутът на мамелюците е по-висок от този на обикновените роби, на които не е било разрешено да носят оръжие или да изпълняват определени задачи. Мамелюците се смятали за „истински господари“, със социален статус над обикновените египтяни. По времето на своя разцвет по време на ислямския златен век султанатът представлява зенитът на средновековната египетска и левантинска политическа, икономическа и културна слава, макар че влиянието му намалява към края на съществуването му. [12] След това военната каста на мамелюците запазва властта си и управлява под сюзеренитета на Османската империя до 1811 г.