Милтън Фридман
американски икономист / From Wikipedia, the free encyclopedia
Милтън Фридман (на английски: Milton Friedman) е американски икономист, статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар.
Милтън Фридман Milton Friedman | |
американски икономист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 16 ноември 2006 г. (94 г.)
|
Погребан | Санфранциски залив, САЩ |
Религия | ортодоксален юдаизъм |
Националност | САЩ |
Учил в | Колумбийски университет Университет „Рътгърс“ Чикагски университет Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | икономика |
Школа | Чикагска школа по икономика |
Работил в | Институт Хувър (1977 – 2006) Чикагски университет (1946 – 77) Колумбийски университет (1937 – 41, 1943 – 45, 1964 – 65) Национално бюро за икономически проучвания (1937 – 40) |
Известен с | Ценова теория, монетаризъм, приложна макроикономика, плаващи нива на обмен, хипотеза за постоянния приход, тест на Фридман |
Награди | Медал Джон Бейтс Кларк (1951) Нобелова награда за икономика (1976) Президентски медал за свобода (1988) Национален медал за наука (1988) |
Повлиян | Ъруин Фишер, Франк Найт, Джейкъб Винер, Артур Бърнс, Фридрих Хайек, Хомер Джоунс, Лудвиг фон Мизес, Хенри Саймънс, Джордж Стиглер |
Повлиял | Дейвид Фридман, Ана Шварц, Бен Бернанке, Гари Бекер, Томас Соуел, Хари Марковиц, Чикаго Бойс |
Семейство | |
Деца | Дейвид Фридман |
Подпис | |
Уебсайт | |
Милтън Фридман в Общомедия |
През 1976 той получава Нобелова награда за икономика „за неговите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика“. Той е най-известен сред учените със своето теоретично и емпирично изследване, особено анализ на консумацията, монетарна история и теория, и с демонстрацията на комплексността на стабилизационната политика.[1] Той е бил икономически съветник на американския президент Роналд Рейгън. Много правителства са практикували неговата политическа философия, която възхвалява и величае добродетелите на икономическата система на свободния пазар с малка интервенция от държавата. Списание Economist го възхвалява като „най-влиятелния икономист от втората половина на 20 век…вероятно и като цяло“ (2006).[2]