Ноам Чомски
американски лингвист и философ / From Wikipedia, the free encyclopedia
Аврам Ноам Чомски (на английски: Avram Noam Chomsky) е американски лингвист, философ[5], когнитивен изследовател и политически активист.
Ноам Чомски Noam Chomsky | |
американски лингвист и философ | |
Ноам Чомски през 2017 година | |
Роден |
7 декември 1928 г. (95 г.)
|
---|---|
Етнос | Ашкенази[1] |
Религия | агностицизъм[2] |
Националност | САЩ |
Учил в | Харвардски университет Масачузетски технологичен институт Пенсилвански университет Пенсилвански университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Съвременна философия |
Школа | Аналитична философия |
Интереси |
|
Идеи |
|
Текстове | „Йерархия на Чомски“ |
Повлиян | |
Повлиял | |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Работил в | Масачузетски технологичен институт (1955 – 2002)[4] |
Публикации | Syntactic Structures (1957) Aspects of the Theory of Syntax (1965) The Minimalist Program (1995) |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | chomsky.info |
Ноам Чомски в Общомедия |
Той е институтен професор[6] и професор емеритус по лингвистика в Масачузетския технологичен институт[7]. Чомски е добре известен в академичните и научните среди като един от бащите на съвременната лингвистика, той е основна фигура в аналитичната философия. След 60-те години на 20 век той става по-известен като политически дисидент и анархист[8] и се описва като либертарен социалист. Чомски е автор на над 150 книги и приема международно внимание за своите възгледи, макар че обичайно отсъства от мейнстрийм медиите.
През 1950-те години започва да развива своята теория за генеративната граматика, която преминава през много преработвания и има силно влияние върху лингвистиката. Неговият подход върху изучаването на езика набляга на „присъщото множество, редица от лингвистични принципи, които са споделени от всички хора“, подход, познат като универсална граматика, „първоначално състояние и положение на изучаващия езика“ и откриването на „баланс за лингвистична вариация чрез по-общи възможни принципи.“[9] Той развива тези идеи в издадената през 1957 Синтактични структури (Syntactic Structures), която полага основите на концепцията за трансформативна граматика. Той също така създава Йерархия на Чомски, една класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила. През 1959 г. Чомски публикува широко влиятелна рецензия върху теоретичната книга на Б.Ф. Скинър Вербално поведение (Verbal Behavior). В тази своя рецензия, както и в други свои текстове, Чомски широко и агресивно предизвиква бихейвиористичните подходи към поведението и езика, доминиращи в онова време, и допринася за когнитивната революция в психологията. Неговият натуралистичен [10] подход към изучаването на езика е повлиян от философия на езика и ума.[9]
Започвайки с опозиция по отношение на Виетнамската война, за първи път артикулирана в неговото есе от 1967 г. Отговорността на интелектуалците (The Responsibility of Intellectuals) и по-късно развита в неговата книга от 1969 г. Американската власт и новите мандарини (American Power and the New Mandarins), Чомски се затвърждава като известен критик на американската външна и вътрешна политика. Той става открит политически коментатор и усърден активист и декларира себе си като анархо-синдикалист[11] и либертарен социалист, принципи, които той смята за основани в Епохата на Просвещението[12] и като „правилен и естествен израз на класическия либерализъм в епоха, която е напреднала в индустриалното общество“.[13]
Един от най-цитираните живи учени, Чомски е повлиял на широк спектър академични области. Допринася за развитието на нова когнитивистична рамка за изучаване на езика и ума. Водещ критик на външната политика на САЩ, неолиберализма и съвременния държавен капитализъм, израелско-палестинския конфликт и основните медии. Чомски и неговите идеи силно влияят на антикапиталистическите и антиимпериалистически движения.