Номоканон
From Wikipedia, the free encyclopedia
Номоканон (на гръцки: Νομοκανών от Νομοi – „закон“ и κανών – „правило, предписание, модел“) e сборник от църковни канони (правила) и светски (императорски) закони. Съставени са първоначално в VI-VII век, а впоследствие са допълвани.
Още първите римски императори, приели християнството, започват в духа на църковните канони да издават императорски закони – на гръцки: Νομοi,Νομiμa – касаещи и задължителни за църквата. Император Юстиниан в 530 г. издава едикт, според който църковните канони имат силата на закон. Номоканоните систематизират и обединяват актуалните (действащи) към момента (на написването им) църковни и светски закони.[1]