Партизанско движение в България
From Wikipedia, the free encyclopedia
Партизанското движение в България е част от съпротивата срещу силите на Оста.[4] Организирано е от БРП и обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. Изразява се в партизански действия срещу държавната власт в България,[5] включително терористични нападения. Целта им е установяване на работническо-селска власт като форма на диктатура на пролетариата. По това време в страната е установен военновременен режим наричан от някои автори "авторитарен монархически режим”, от други - “монархическа диктатура”, а от трети - “монархически тоталитарен режим”.[6]
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Народоосвободителна въстаническа армия. |
Партизанско движение в България | |||
Съпротива | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 24 юни 1941 – 9 септември 1944 | ||
Място | България | ||
Резултат | Прекратяване на конфликта поради създаване на правителство на Отечествения фронт | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Партизанското движение е съставено почти изцяло от просъветски и прокомунистически активисти,[7][8] като практически представлява въоръжено крило на БРП,[9] поне до лятото на 1943 г.[10] Във въоръжената дейност са привлечени много леви земеделци,[11] криминални елементи, както и активисти на лявото крило на македонското движение. Същевременно някои съюзници на комунистите в Отечествения фронт, по-специално: повечето лидери на социалдемократите,[12] се отнасят отрицателно към партизанското движение, отхвърляйки неговата ефективност и целесъобразност.[13] Според някои автори, земеделците, особено тези от БЗНС „Пладне“ масово навлизат в партизанското движение, тъй като БЗНС „Пладне“ е първата партия, която взема решение за въоръжена борба, още през 1940 г.,[11][14] техният брой сред партизаните е малък.[15] Според някои автори, в сравнение с партизанските движения в съседните страни, българското се откроява с почти изцяло комунистическия си състав.[15]
Съществуват доказателства, че по своя състав, партизанското движение е комунистическо-земеделско. Факт е, че първата партия, взела решение за въоръжена борба е БЗНС „Пладне“, начело с Г. М. Димитров, още през есента на 1940 г.[16][17] За разлика от социалдемократите, земеделците масово навлизат в партизанското движение. Това са членове и симпатизанти, не само на БЗНС „Пладне“, но и на другите БЗНС-та. В действителност, много голяма част от партизаните са земеделци.[18] Съществува исторически документ, който внася светлина по въпроса: това е писмо на ръководители на партизанското движение до Георги Димитров от 12 март 1944 г., отразено в неговия дневник. От него става ясно, че членовете на РМС и на РП са не повече от 60% от партизаните.[19]
Партизанското движение е подчинено на съветските интереси, като до нападението на Третия райх над СССР, комунистите водят агитация в полза на германо-съветското приятелство и на страните от Оста.[20] До навлизането на съветските войски в страната през септември 1944 г. движението не успява да придобие значими размери, но през следващите месеци играе важна роля като източник на кадри за администрацията и репресивния апарат на установяващия се тоталитарен режим.[21]
Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристранния пакт, поради което е съюзник на Третия райх по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на гражданска война.[22][23][24] Организационната структура на движението е Централната военна комисия на БРП, а от пролетта на 1943 г. е т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Политическата му организационна структура, от лятото на 1943 г., е Отечественият фронт.[25] Участници в партизанското движение са партизани, ятаци, помагачи, членове на бойни групи и нелегални. Държавната власт и нейните поддръжници използват за партизаните и наименованията „шумкари“ и „шумци“.