Роко и неговите братя
From Wikipedia, the free encyclopedia
„Роко и неговите братя“ (на италиански: Rocco e i suoi fratelli) е филм – натуралистична драма от 1960 година, режисирана от Лукино Висконти, с участието на Ален Делон, Ренато Салватори, Ани Жирардо и Клаудия Кардинале.
Роко и неговите братя | |
Rocco e i suoi fratelli | |
Режисьори | Лукино Висконти |
---|---|
Продуценти | Гофредо Ломбардо |
Сценаристи | Лукино Висконти Сузо Чеки Д'Амико |
В ролите | Ален Делон Ренато Салватори Ани Жирардо Катина Паксино Клаудия Кардинале |
Музика | Нино Рота |
Оператор | Джузепе Ротуно |
Монтаж | Марио Серандреи |
Разпространител | Titanus Les Films Marceau |
Жанр | драма |
Премиера | 6 септември 1960 (Италия) 26 юни 1961 (САЩ) (Венециански филмов фестивал) |
Времетраене | 177 минути |
Страна | Италия Франция |
Език | италиански |
Цветност | черно-бял |
Приходи | 11 328 щ.д.[1] |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Роко и неговите братя в Общомедия |
Филмът е съвместна продукция на Италия и Франция по сценария, написан от Висконти и Сузо Чеки Д'Амико. Произведението разказва историята за разпадащите се връзки на мигрирала фамилия от бедния Италиански юг в индустриалния Милано.
Ален Делон, тогава млада звезда на европейското кино, изиграва една от първите си главни роли. Заглавието е белязано и с една от ранните роли на Клаудия Кардинале, преди името ѝ да стане световноизвестно.
Филмът е удостоен с множество награди и номинации от европейските филмови фестивали, сред които е специалният приз на Фестивала във Венеция.[2] Американският филмов критик от в. „Ню Йорк Таймс“ Бозли Краутър сравнява филма с класическото американско произведение „Гроздовете на гнева“[3] с участието на Хенри Фонда, филмирано през 1940 година по едноименния роман на Джон Стайнбек.