Сармати
From Wikipedia, the free encyclopedia
Сарматите (на гръцки: Σαρμάται, на латински: Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в. пр.н.е. до IV век. Преди това те контролират големи части от днешна Русия, по-специално земята между Урал и река Дон и затова Волго-Донските и Уралските степи понякога се наричат „Сарматска родина“.[1][2]
Племената на сарматите са част от скитски народи[3], а според някои са техни наследници. Започват да мигрират на запад около IV – III век пр.н.е., като към 200 г. пр.н.е. вече доминират над скитите.[1] След завладяването на Северното Причерноморие древните историци споменават държавата Сарматия. Най-голямата територия на сарматите е установена около 100 г. пр.н.е. и обхваща земите от река Висла и устието на Дунав до Волга на изток и бреговете на Черно и Каспийско море до Кавказ на юг.
През I век сарматите започват да нахлуват в Римската империя в съюз с германските племена. През III век тяхното господство в Понтийската степ се оспорва от германските готи. Сарматия загива когато хуните мигрират в Южна Русия през 370 г.[1] Оцелелите сармати са асимилирани, например в Боспорското царство[4] или от древните славяни.[5][6] Други са погълнати от проточеркезките меоти[7], аланите и готите.[8]или се присъединяват към готите и други германски племена (вандали) в заселването на Западната римска империя. Към VI век в историческите извори вече не се споменават сармати.[1]
Аланите са народ, свързан със сарматите, който оцелява в Северен Кавказ до Ранното средновековие, като в крайна сметка дава началото на съвременната осетинска етническа група.[9] Аланската държавност устоява до XIV в.